Основни разяснения за ДДС в България – Част 1

Разясняването на същността и действието на ДДС – данък добавена стойност – за България е от особено значение не само за хората, занимаващи се с бизнес, но и за всички, защото реално погледнато, всички граждани имат пряк или косвен досег с него. В тази връзка, ние решихме да ви дадем няколко лесно разбираеми и полезни насоки относно случаите, в които задължително или избирателно се начислява ДДС, както и неговият обхват, ставките му и разбира се, основните процедури по регистрация според Закона за данък върху добавената стойност. Естествено, ще разясним и случаите, начините и основанията за подаване на данъчна декларация за ДДС.

Най-честите въпроси, свързани с данъка добавена стойност, са относно неговия обем и обхват, както и за стойността му, фактурите, от които той зависи и начините за възстановяване. Започваме с основите в това отношение, а именно с обхвата и ставките на ДДС в България.

 Доставки с ДДС

Първото нещо, което трябва да обясним, е обхватът на доставките, които задължително се облагат с ДДС. Като правило това са доставки (и на стоки, и на услуги), осъществени в която и да е точка на страната, както и в друга такава – членка на ЕС – ако е осъществена от задължено по ЗДДС лице като част от стопанската му дейност. Няма никакво значение как е осъществена доставката – по въздушен, земен или морски път. Имайте  предвид, че продажбата не е единственото основание за възникване на задължение по ДДС, т.е. може да е друго, например някое от следните:

  1. Прехвърляне на вещно право по силата на акт на държавен орган или на частен документ.
  2. Фактическо прехвърляне на правото на ползване на стока по силата на договор за прехвърляне на вещно право с уговорка за предварително фактическо предаване.
  3. Основание: договор за лизинг, при което има преминаването на правото на собственост на стоката е изрично споменато.
  4. Фактическо преминаване на държането на стока върху лице, което действа от името и за сметка на друго такова лице

Тези случаи са изрично уредени в чл.6, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), а малко по-надолу в закона – в чл. 9, ал.2 са обяснени и случаите, които също могат да се възприемат за доставка:

  1. Сделка, прехвърляне на право или продажба на имущество от нематериален тип.
  2. Дължимо плащане при въздържане от действие или отказ от упражняване на право.
  3. Договор с авторско или сродно му право, както и всякакъв тип интелектуален, артистичен или занаятчийски труд.
  4. Ремонтна услуга от човек, който наема, ползва или държи имот, представляващ собственост на друг човек.

Каква е облагаемата ставка на ДДС?

На територията на България стандартната ставка за ДДС е 20%. Това е въведено през 1999 година и не е променяно и до днес. Ставката важи за всички доставки, осъществени в страната, както тези, свързани с лице от ЕС и такова от България.

Кои стоки и услуги се освобождават от ДДС и кои имат  ставка или намалена такава?

  1. Намалени ставки до 9% са хотелиерски услуги (вкл. Къмпинги и каравани, както и предоставяне на стаи за гости в собствен имот).
  2. Ставка има в няколко случая: износ от ЕС, доставки в рамките на ЕС, международни пътнически билети, международно преминаване на стоки извън ЕС до страната и обратния маршрут, всякакви доставки с международен транспорт, обработвани такива и тези от безмитните зони.
  3. Стоки без ДДС са тези от областта на здравеопазването, социалното осигуряване и специални грижи, образованието, спорта и физическото възпитание, култура, религия, нестопански стоки, доставки, свързани със сгради и земя, финансови услуги, застраховане, хазарт, пощенски знаци и услуги, както и такива, при които данъчен кредит не е бил използван.

Завършваме тази част от разясненията за ДДС с важната информация, че освен ДДС има и други местни косвени данъци в страната, а именно акциз и мито.