Подробности относно новите положения в ЗКПО

От началото на 2016 година влязоха в сила и новите положения в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Промените касаят следните сфери:

1. Обоснованост на документално ниво, съгласно която един счетоводен разход придобива качеството на данъчна цел в случай, че е прикрепен първичен счетоводен документ съгласно Закона за счетоводството. Този документ трябва да отразява ясно и правилно стопанската дейност. В допълнение, такъв се признава и в случай, че счетоводният документ е от различно от предприятие лице (що е предприятие се определя в чл.2 на ЗС), а също така няма нужната информация.
2. Когато има приходи, които не се признават за данъчни цели, се има предвид, че за счетоводните приходи по ЗКПО се възприемат всички начислени постъпления след нужните разпределяния. Важно уточнение: тези суми трябва да са признати за данъчни цели .
3. Авансови вноски се преотстъпват пропорционално на размера на самото преотстъпване. Ако е изпратена заповед по чл. 189, т.1, буква б, за тази година се преотстъпва строго определена част от индивидуализираните авансови вноски но на всеки месец или на всеки три месеца след месеца, в който е издадена заповедта.
4. В случай на прекратяване, данъкът който се дължи по силата на чл. 159 трябва да се даде в едномесечен срок от самото прекратяване, като за начална дата се смята датата на вписването. Така, данъкът, който е внесен, се приспада от цялостния годишен корпоративен данък в случай, че датата на направеното искане за отваряне на процедура по ликвидация или състоятелност, а също така и за заличаване, са в една и съща година.

В началото на месец декември на 2015 година в ДВ бе публикуван и ЗИД към новия ЗКПО. В него се заляга на основната промяна в ЗКПО, а именно новия метод за приложение на държавната помощ, дължана на регионалното развитие. Тук е мястото да кажем, че главно, промените са направени поради нуждата от транспониране на нови норми, въведени от ЕС – по повод държавните помощи и имащи за цел одобряването на данъчното облекчение за регионалното развитие. Всички промени касаят общата процедура за данъчни облекчения на дружества майки, както и на дъщерни такива, от различни държави членки.

Добавена е нова точка 3 на чл.27, ал. 2, в която изрично се посочва, че на облагане подлежат всички приходи, които са начислени в следствие на разпределени суми, които са признати за цели разходи. Те трябва да водят до спад в данъчния финансовия резултат, касаещ лицето, което разпределя без значение от метода на реалното осчетоводяване на лицето.

Нова е и точка 4 на чл. 47 а, ал.4. В нея се казва, че не се намалява счетоводния финансов резултат, когато има дивиденти, дължащи се на разпределени суми, които са признати за данъчни цели разходи и които намаляват данъчния финансов резултат за сметка на лицето, което разпределя без значение от начина на неговото отчитане.

Всичко това е променено, за да се избегне двойното данъчно необлагане, което се дължи на разликите в данъчното третиране на разделените приходи в отделните държави членки. Не се освобождава от данък държавата членка на дружеството майка, ако са получени разделени приходи в случай, че те подлежат на приспадане от дъщерното дружество.

Определението юрисдикция с преференциален данъчен режим, също, търпи промяна. Според Директива 16 от 2011 на ЕС това са държавите или териториите, които са извън рамките на ЕС и нямат информационен обмен с РБ, когато са налице и следните фактори:
– без наличие на влязла в сила спогодба относно елиминирането на двойното данъчно облагане, подписано от РБ и дадената държава, както и на двустранно, респективно многостранно споразумение за информационен обмен;
– има влязла спогодба за елиминиране на двойно данъчно облагане между РБ и дадена държава или на друго подобно споразумение за информационен обмен, но дадената държава не може да предостави информацията;
– подоходният или корпоративният данък, който се дължи, или всеки данък, който би ги заместил е с 60% по-малък от подоходния, респективно корпоративния данък за доходите от РБ.

Държавите подлежат на утвърждаване от министъра на финансите. Документът е заповед, а предложението идва от изп. Директор на НАП, като заповедта се публикува и обнародва в ДВ.

В случай на прекратяване, декларирането и внасянето на данъка са променени като процедури с новия чл.160, в който се предвижва 30-дневен срок от датата на вписването за самото прекратяване.

Последно, но не по важност всички сделки с държавни ценни книжа ще се разглеждат като разпоредителни сделки с финансови инструменти.