Основни разяснения за ДДС в България – Част 2

Продължаваме с основните разяснения за ДДС в България и във втората част на специализираната ни рубрика. Днес започваме с регистрацията по ДДС. Ето кои са основните неща, които трябва да знаете за нея.

Кой е задължен да извърши регистрация по ДДС?

1. Всяко лице, което се занимава с търговска дейност, чийто оборот надхвърля стойността от 50 хиляди лева за последните 12 месеца, без да се смята настоящия. Ако лицето отговаря на това условие, то трябва в двуседмичен срок до датата на изтичане на периода, достигнал съответния оборот, да даде своето заявление за регистрация по ДДС.
2. Лице от държава извън ЕС, извършващо стопанска дейност у нас – без значение от облагаемия доход за последните 12 месеца. В случая, подаването на заявка за регистрация може да се извърши и от акредитивен представител, и служебно от длъжностно лице на НАП.

Специфика при дистанционната продажба

В случай, че оборотът на едно данъчно задължено лице от ЕС, нерегистрирано по ЗДДС на България и осъществява доставки на лице в България без такава регистрация, надхвърля 70 хиляди лева, също има нужда от регистрация.

Какво се случва, ако закъснеем с регистрацията или изобщо нямаме такава?

Глобата е от 500 до 5000лв, като в допълнение се плаща и цялата сума по начисленото ДДС, което би се дължало, ако регистрация е имало, както и специална санкция, равна на неначисленото ДДС.

Имат ли право чужди фирми да се регистрират за ДДС, без да е възникнало задължение за тях?

Да, имат право. Това са случаите, в които лицето има редовен обект в страната с цел извършване на стопанската дейност, и тези, при които няма такъв обект, но извършват такава дейност. В случая регистрацията е по чл. 101 от ЗДДС.

Лица, имащи право да са представители на чужди фими у нас, т.е. да бъдат акредитирани представители:

1. Дееспособно ФЛ с постоянен адрес в България.
2. Постоянно пребиваващо лице.
3. Местно ЮЛ – то обаче не може да е в процедура по ликвидация или да е обявено в несъстоятелност. В допълнение, ЮЛ не трябва да има неизплатени задължения по родното данъчно законодателство, станали вече изискуеми.


 

Повече за данъчната декларация

1. Кои лица, кога и в какъв срок трябва да подадат справка-декларация за ДДС
Отчетните регистри по образец служат за основа при продаване на данъчна декларация за съответния данъчен период. Важно е да отбележим, че такава справка-декларация е задължителна и в случаите на липса на необходимост от внасяне на данък или на възстановяването на такъв. Дори да няма осъществени доставки или придобивки от тях, справка-декларация отново е нужна.

Всички дневници – за покупките и за продажбите трябва да се носят при продаване на справка-декларацията в срок до 14-ти на месеца, включващ последната дата за отчитане на периода. Самата справка може да се подаде и лично, или чрез представител. И двата метода са възможни: на хартиен и на електронен носител.

Има ли санкция за неподаване на справка-декларация или за закъснение на такова?

Има и тя се състои в глоба – от 500 до 10 000 лв.

Какво са VIES декларациите?

Те са свързани с промени, въведени след влизането ни в ЕС и касаят движението на стоки и услуги в рамките на държавите членки от съюза. Когато две лица – членки на ЕС – и регистрирани по ДДС – извършват обща дейност, те попадат под режима на ВОП и ВОД, т.е. на вътрешнообшностната доставка и този на вътрешнообщностното придобиване.

Самата VIES представлява изградена система за систематизиране на информация, свързана с ДДС доставки между лица от държави членки на ЕС. Тази система запазва всички декларации по ДДС.

От кой и кога се подават VIES декларациите?

Всяко лице, което е участвало като главна страна или като посредник в сделка между лица от ЕС. Самите декларации се подават до 14-та дата на месеца, включващ последния данъчния период.