Новият Закон за счетоводството

зс    След като ЕС издаде своите Директива 2013/34/ЕС и Директива 2014/95/ЕС от 22.10.2014 г., българските законодатели трябваше да приемат нов Закон за счетоводството, в който да транспонират (пренесат със същото значение, но според спецификата на правната действителност, конкретно у нас в България) основните им правни норми и принципи. Така, в края на 2015 година новият ЗС бе приет, а от 1 януари 2016 година той влезе в сила.

   Основната промяна в новия Закон за счетоводството касае предвидените в директивите облекчения за микро- и малките предприятия. Тези облекчения са ориентирани към задължението за публикация на финансовите отчети. И все пак, макар и с известни облекчения, които ЗС вече официално въвежда, всяко предприятие все още изскача сред извадките на НСИ. По-конкретно, става въпрос за извадките, касаещи попълването на декларации. Задължението за изготвяне на годишен отчет за дейността, произтичащо от чл. 92 на ЗКПО остава в сила за предприятията.

Същевременно, новият ЗС определя и конкретните групи, респективно точните категории предприятия. Въпреки че в момента продължава процесът по пълното обновяване на националните счетоводни стандарти, част от тях, също, са засегнати в закона. В тази връзка ЗС от 2016 година официално утвърждава преминаването от международни към национални счетоводни стандарти.

Всяко предприятие, което според закона е определено като голямо предприятие, ПОИ или така нареченото предприятия от обществен интерес, както и предприятие със среден общ брой персонал от поне 500 служители, ще трябва да подаде нефинансова декларация с обща информация като мерки срещу диксриминацията между двата пола, екологични принципи и анти корупционни стратегии. Тази декларация обаче ще се подава едва от 2018 година, със задна дата, т.е. за целия период на 2017 година.

Според новия ЗС се изгражда и така нареченият институт на доклад за за плащанията към правителствата. В чл.54 от закона се определят и кои предприятия са длъжни да го изготвят:

  1. Голямо предприятие
  2. ПОИ
  3. Предприятие със специфична дейност:
    – добив на промишлени ресурси от типа на руда и минерали;
    – добив на дърва от неизсичани до сега гори.

Този доклад обаче влиза в сила от 2017 година, т.е. трябва да бъде съставен за дейността от настоящата, 2016 година. В него основна част е пълен списък с плащанията към правителството, като за всяко плащане се посочва с точност самия проект и неговите структурни елементи.

Новият ЗС значително увеличава и размера на отделните санкции. Въведени са и нов тип санкции. Така например, от 0.1% на 0.5% за самото предприятие, а за ръководителя му се определя по специална индивидуална формула, е увеличена санкцията за публикуването на финансов отчет. Процент е от нетните приходи от направените продажби или това е % НПП.

В допълнение понятието за предприятие е видоизменено, като към него вече се причисляват структурите на осигурителните каси. Отделно е предвидена възможност за ЕТ с НПП до 50 хил.лв за изминалата година да води едностранно счетоводство.

Документация на счетоводните документи според новия ЗС

1. Счетоводните документи задължително се оформят на български език, като числата се изписват с арабски цифри
2. Счетоводните документи се издават с включени стойности в лв, като норма на ЗДДС гласи, че конвентирането на чужда валута се извършва според курса на БНБ, валиден за конкретната дата.
3. Превод на счетоводните документи се прави само при изрично поискване на такова от НАП в случай на проверка или ревизия.
4. Няма никакви промени в изискванията за реквизити, описани в стария ЗС, като за чуждестранните лица няма никакви определени реквизити за идентификация.
5. Всички вътрешни за самото предприятие счетоводни документи задължително трябва да включват следните данни: име и натурално изражение на дейността на предприятието, както и три имена плюс подпис на адресанта.

В новия ЗС са запазени следните важни промени:

1. В случай, че документът е вътрешен, вместо подпис може да се постави друг тип идентификатор (например, цифров)
2. Ако на фактурата й липсва определен детайл, но той присъства в релевантния към него договор или друг тип документ, фактурата няма да се смята за невалидна.
3. В случай, че лицето е чуждестранно, но не е предприятие или е ФЛ, но не е търговец основният нужен реквизит е документираната дейност. Останалите могат и да не присъстват

От друга страна, ЗС обявява за официален всеки платежен документ, с който е регистрирано плащане към държавата или общината.

За ЕТ вече е достатъчно представянето на ЕГН за идентификация, а не както и преди, с ЕИК по Булстат.

Предвидена е и промяна в чл.9 от ЗС. Нормата е от типа на забраняващите, като забраните в случая са две:

1. Не може да се отчитат стопанските операции в каквито и да е извънсчетоводни книги или регистри.
2. Не могат да се отчитат фиктивните или не изцяло индивидуализирани сделки, както и разходи, които, всъщност, не са съществували, плащания към несъществуващ предмет, които плащания осъществяват фактическия състав – или е направен опит за такъв – на престъплението подкуп според НК.

При установяване на такова нарушение, НАП може да наложи санцкия и на самото предприятие от 2 до 10 хил. лв и за ръководителя му – от 500 лв до 5 хил. лв.

ЗС отменя и задължението за оборотна ведомост, а съхранението на документите търпи промяна в частта за унищожаването на документ на хартиен носител, което унищожаване е забранено.

Нови методи за определяне на отделните срокове по повод документното съхраняване

1. Срокът за ведомост за заплата е 50 години, като той започва да тече от 1 януари на отчетната година, следващата отчетната година, за която става на въпрос
2. 10 годишен, считан от 1 януари на отчетната година следваща отчетната година, за която става на въпрос, е срокът за ФО, счетоводни регистри, документи за данъчен контрол.
3. 3-годишен е срокът ( считан от 1 януари на отчетната година следваща отчетната година, за която става на въпрос) за всички източници на какъвто и да е род счетоводна информация

Промени, свързани лицата, съставящи финансови отчети

ЕТ вече може да съставя такива, т.е. да се ползва с правото на едностранно счетоводство, докато за едно микро предприятие, което не е отчело дейност през конкретния период, отчетът може да състави и собственикът му и някой от съдружниците.

Освен че съставителят трябва да има образование в сферата на икономиката, той трябва да докаже и действителен стаж, т.е. доказуем и невключващ майчинство и военна служба.

Промяна в категориите предприятия

Микро предприятие Малко предприятие Средно предприятие Голямо предприятие
Балансова стойност на активите (лв) 700,000 8,000,000 38,000,000 >38,000,000
Нетни приходи от продажби (лв) 1,400,00 16,000,000 76,000,000 >76,000,000
Средна численост на персонала 10 50 250 >250

Определяне на Групи предприятия

Малка група Средна група Голяма  група
Балансова стойност на активите (лв)  8,000,000  38,000,000  >38,000,000
Нетни приходи от продажби (лв) 16,000,00 76,000,000 >76,000,000
Средна численостна персонала 50 250 >250

За да се класифицират предприятията по новия закон, влизащ в сила от тази година, трябва да се вземат стойностите за тях от предходната. Така според ЗС микропредприятие ще бъде класифицирано като малко предприятие (без да се смятат облекченията за него по закон), а ПИО ще е голямо предприятия, като тук обаче не се взема под внимание счетоводната база – без значение колко са активите, какви са нетните приходи и какъв е броят на служителите.

ЗС промени различните категории предприятия, като се въведе правилото: в случай че едно предприятие не спада към два периода на отчетност от трите критерия, промяната за него ще настъпи през третата година. Но ако по време на тези два периода, следващи един друг, предприятието не може да отговори на факторите от два вида категории, категоризацията му ще е на база стойностите от последния период, т.е. от втората година. Тези правила важат и за категоризацията на групите предприятия, като характерното тук е ползването на консолидирана база за изчисленията.

Счетоводни принципи в новия ЗС

Тези принцип са приложими само за онези предприятия, към които се отнасят НСС, т.е. националните счетоводни стандарти.

Прави впечатление, че в новия ЗС липсва принципът за съпоставимост между приходи и разходи.

Сменен е срокът за изготвяне на финансовия отчет. Всъщност, конкретен такъв не е посочен, поради което се презумира, че той е до 30 юни.

Инвентаризацията не е задължителна за предприятие с по-малко от 200 хил.лв НПП.

Кои предприятия какво трябва да публикуват:

1. ЕТ с НПП до 200 хил. лв., които не подлежат на задължителен финансов одит
– ОПР
2. Микро предприятия:
– Баланс по раздели без групи и пера
– ОПР по раздели без групи и пера (не е задължително)
3. Малки предприятия
– Съкратен баланс по раздели и групи
– Съкратен ОПР по раздели и групи
– Публикуват само Баланс и Приложение, ако не подлежат на финансов одит

Какво съдържа ГФО?

Според новия ЗС предприятието не оформя ОПП и ОСК в случай че не излиза от рамките на следващите критерии:

1. Стойност на активите 1.50 млн.лв считано до края на годината
2. 2.5 млн.лв нетни продажбени приходи
3. До 50 служителя в колектива.

Правилото важи единствено за предприятията, прилагащи НСС.
От друга страна, в случай, че предприятието е от среден или голям тип, той не трябва да включва стойността за одита и данъчните консултации в ГФО.

Повече за консолидираните отчети

Новият Закон за счетоводството въвежда правило за всички предприятия, които прилагат НСС, да изготвят по тях и и своя консолидиран отчет. Следователно, ако вашето предприятие прилага международните счетоводни стандарти, този тип отчети се прави според международните стандарти.

Както и преди, и сега ЕТ може да се ползва с облекчение за неприлагане на консолидацията, в случай че е предприятие майка. Същото важи и за малките групи, сред които обаче не трябва да попада ПОИ, тъй като те прилагат МСС. Сред тях попадат банките, застрахователните дружества,кредитни институции инвестиционни посредници, търговци от сферата на електроенергията и топлоенергията, пенсионни фондове и т.н.

Това ни подсеща да споменем и още една промяна в ЗС. Според чл.34 от ЗС всяко ГФО било то за мирко, средно или голямо предприятие, трябва да се изгради според принципите на НСС. Ако искат да ползват МСС обаче, те трябва  да преминат към тях, без да имат правото да се върнат към националните стандарти. Изключение прави ПОИ, което ако изгуби своя обществен интерес може да премине към НСС. Националните, а не международните стандарти са приложими и за предприятия в несъстоятелност или ликвидация.

Групи и предприятия, подлежащи на одит

1. ПОИ
2. Средни предприятия
3. Големи предприятия
4. Средни, големи и малки с ПОИ групи
5. Малки предприятия в случай че превишават поне два от следващите три фактора:
– стойност на активите 2 млн.лв
– 4 млн.лв НПП
– 50 служители минимум.

АД и КД с акции не правят одит само ако не са отчели дейност през съответната година.
В одита влизат и отделните отчети от консолидацията.
Санкцията за пропуск от одит за ръководители е до 5 хил.лв, а за самото предприятието – до 10 хил.лв.

Правила за публикацията на ГФО:

1. Срокът е до 30 юни на годината, която следва отчетната
2. Ако има отказ от публикуване, но в предоставения 14-дневен срок се отстрани нередността, причина за отказа, смята се, че ГФО е подаден в срок.
3. Малките предприятия нямат задължение за ГФО
4. Към ГФО на всички АД, КД с акции и ООД-та техните ръководители изпращат и стратегия за разпределени на печалбите и загубите.

Последно, но не по важност, според новия ЗС в случай на одит, предприятието задължително приготвя и цялостен доклад за дейността. Описването на нетните приходи не включва:
1. ДМА продажби.
2. Нетърговски материали в продажба.
3. Лихви.
4. Финансирания.
5. Финансови активи и тяхната продажба.
6. Дивиденти.